Търсене
  • Екатерина

Детето и екрана


Често и много се говори за децата и екраните. Първите поколения, които не познават живота без интернет са вече факт. Собствената ми 4 годишна дъщеря умело манипулира тактилен екран и се справя с него по-добре от самата мен.


Препоръките за използването на екрани от децата са различни. Като човек, прекарал голяма част от живота си във Франция, имам особено доверие на френския психиатър и психоаналитик Серж Тисерон. Въпреки, че който ме познава, знае, че не съм особено горещ привърженик на психоанализата, неговите виждания върху екранното време, много ми допадат. Затова реших да ги споделя с вас.


В книгата си « Virtuel, mon amour », Тисерон поднася виждането, че днешните деца изразяват и се опитват да контролират тревожността и безпокойствата си, чрез екранно време - чатове, видео-игри, различни апликации и всякакви нови технологии, които ние, родителите, често дори не сме способни да разберем. Създава се дупка между « старото » и новото поколение, която рискува да се задълбочи и да стане все по-трудна за запълване.


Той твърди, че екраните са изключителни като развлекателно и образователно средство, ако децата ги открият в точното време и по точният начин. Той предлага правилото на 3-6-9-12 или как да « опитомим » тези диви зверове, които биха могли да погълнат напълно вниманието и времето на децата ни и постепенно да ги изолират все повече и повече.


Какво е 3-6-9-12?


1. Без екрани до 3год възраст

Или поне те да бъдат намалени до възможния минимум. За децата на ранна възраст, екранното време не носи никаква полза, въпреки че програмите са представени като адаптирани за деца и с възпитателна и образователна цел. Интелигентността на малкото дете се развива чрез движение, докосване и игра с различни предмети, а не чрез понятия, които то вижда на екрана.


2. Без видео-игри до 6 год възраст.

Веднъж започнало да играе на видео-игри, детето изгубва интерес към всичко друго. А и преди да знае да чете, видео-игрите са основани на повтарящи се еднообразни движения, които не носят нищо съществено освен притъпяване на вниманието в реалния живот и липса на мотивация за всички дейности различни от екрана.





3. Без интернет до 9 год възраст

Свободното използване на интернет може да сблъска детето с картини на насилие или други труднопоносими гледки. Детето задължително трябва да разбере три много важни неща:

- всичко, което качваме в интернет, може да попадне в публичното пространство

- всичко, което качим в интернет, остава там завинаги

- за всяко нещо, което виждаме в интернет, е невъзможно да се знае дали е лъжа или истина


4. След 12 год, внимателно използване на интернет

Препоръчително е родителите да установят заедно с детето какви са правилата на достъп - определен брой минути на ден, активиран родителски контрол, и т.н


За нас като майки и родители изобщо, екраните са средство за облекчаване на хилядите задължения, които ни затруват ежедневно. Те ни помагат да спестим поне малко от енергията необходима за отглеждане на деца, ходене на работа и поддържане на що-годе приемливо изглеждаща къща.


За мен самата беше полезно да си припомня тази информация. Малката ми 4 годишна дъщеря е запален фен на Crossy Road и препрочитайки написаното, се запитах какво всъщност й носи това? И си отговорих - нищо. Явно ще трябва да контролирам собственият си импулс да прегледам набързо телефона си, докато тя играе на играта. Толкова бързо и неусетно се влиза в този порок…


Не ми беше излишно да препрочета и истината за информацията, която качваме в интернет. Мисля, че всеки от нас я знае, но лесно и бързо се забравя. Надявам се статията да е била полезна и за вас, не с идеята да се забранят електронните устройства на децата, а с размисъл кога и как е най-добре да се подходи към тях. А ако като мен сте често изкушени от екрана, да се подсетим също, че и нашият пример като родители е от изключителна важност за тях.

67 преглеждания
  • Noir LinkedIn Icône

© 2017 by Ekaterina Mancinelli, Psychologue.