Търсене
  • Екатерина

Как работи психологът?


Психиатър, психолог, психотерапевт

Въпреки, че вероятно се е писало за разликите между тези професии, имам усещането, че за повечето е напълно неясно в какво се състоят те. Затова ми се струва редно да започна оттам.


Психиатър идва от гръцкото ψυχή - душа и ιατρός – лекар. Той има висше медицинско образование и е специлизиран в тежките психични заболявания (психопатология) т.е това е лекар за душата. Като лекар, той има право да предписва медикаментозното лечение, от което тези състояния се нуждаят. Пример за тежки психиатрични заболявания са шизофренията, наречена още психоза, маниакално-депресивното разстройство (биполярно разстройство) и пр.


Психолог означава някой, който владее науката за душата, ψυχή - душа и λόγος — знание. Той има висше хуманитарно образование, специализиран е в научна и приложна психология. Изучавал е в дълбочина закономерностите на възникването, развитието и начинът на действие на човешката психика, особеностите на индивидуалните различия и груповото поведение. Обикновено, клиничният психолог е специлизиран в едно или няколко направления (детска психология, социална психология, психология на труда и т.н)


Психотерапевтът е човек с висше медицинско или психологично образование, който е минал допълнителна специализация, която му позволява да оказва лечебно въздействие върху човешката психика, ψυχή - душа и θεραπεία — лечение.

Той може да бъде подпомагащ персонал в психиатрията, където психотерапията допълва медикаментозното лечение. Намесата му е необходима също в случаите на анорексия и булимия, наркотична или алкохолна зависимост.


Много често обаче, психотерапевтът работи с клинично здрави хора, като им помага да превъзмогнат дадено състояние - тревожност, депресия или труден момент от живота - проблемна бременност, загуба на неродено дете, траур, преждевременно раждане, раздяла, различни родителски притеснения или трудности на детето (не се храни добре, не спи добре, не се разбира добре с другите, не се държи добре, напикава се, провокира и пр.)


За да може да получи титлата « психотерапевт » (в страните, в които тя е регламентирана), той самият задължително минава през поне една година психотерапия.


Какво всъщност е психиката?

ψυχή - душа, за мен лично е съвкупността от разума, емоциите, интелекта, опита, поведението, характера на човека, повлияни от цял куп фактори - наследственост (генетика и култура), темперамент, физиология, социо-културен фон и актуално социо-културно обкръжение, финансови възможности, интереси, образование и т.н, и т.н. Като в цялата тази сложност, няма по-добро и по-лошо, има просто различно.


Как работи психологът-психотерапевт?

Основният « уред » на психологът-психотерапевт е клиничният усет. Това е интуиция, която е многократно отработена при различни клинични ситуации, изострена е, тренирана е, за да може изправен пред заплетеното кълбо на човешката психика, той да види кой конец да дръпне, за да се разнищи, разплете и подреди то.

Клиничният усет е подкрепен от най-различни техники и инструменти, в зависимост от течението, към което принадлежи специалистът, като изследванията показват, че различните прихотерапевтични течения са еднакво ефикасни, което аз си обяснявам с хипотезата, че за различните личности е нужен различен подход.


Инструментите могат да бъдат стандартизирани въпросници или тестове (WISC, TAT, Rorschah), а пример за различни техники са детската рисунка (и анализът, който следва), играта на драсканици, психологичната версия на Dixit (игра на карти), различните терапевтични релаксации и много, много други.


Метафорично, ако душата на човек е замък, в този замък има някои ярко осветени и добре подредени стаи, в които е хубаво, спокойно и уютно. Има красиви и луксозни салони, за посрещане на гости. Има и прашни, тъмни кътчета, покрити с паяжина, задръстени с предмети, тежки, счупени и отдавна ненужни, които задръстват, задушават и тежат, а понякога с тежестта си заплашват и сигурността на целия замък.

Психотерапевтът напредва бавно, ръка за ръка със своя клиент и осветява постепенно различните ъгли. Подкрепя го да изхвърли ненужното, да разчисти и подреди. Така постепенно в замъка става по-просторно, започва да се живее по-приятно и да се диша по-леко.





Защо това не може да бъде свършено от най-добрата приятелка?

Често ми се случва да ми казват: « Аз нямам нужда от психолог. Когато не съм добре, споделям с най-добрата си приятелка и тя ми помага да превъзмогна каквото ми тежи. »


С приятелите винаги имаме емоционална обвързаност. Тя обаче върви в комплект с чувството за срам и различни страхове (страх да не изгубим даденото приятелство, ако споделим нещо, което преценяваме като неприемливо за приятеля; страх дали това, което споделяме ще остане между нас). От една страна емоционалната обзвързаност ни пречи да споделим всичко, от друга близостта с приятеля е толкова голяма, че не му позволява да види цялостната картина, а той по-скоро гледа с лупа част от нея и това, което вижда, често е пречупено през собствената му призма.


Приятелите ви обграждат със симпатия, но не са непременно в емпатия с вас. Какво означава това?


Симпатията е желанието да направиш нещо хубаво за другия до себе си, да го накараш да се чувства по-добре, но без непременно да разбираш чувствата и емоциите му.

Емпатията от своя страна, може да бъде когнитивна или афективна.

Когнитивната емпатия означава разбиране на намеренията и действията на другия. Афективната емпатия е съпреживяване на емоциите и чувствата на другия.


Психологът притежава не само изострен и отработен клиничен усет, но той дава гаранция за професионална тайна* и неутрална доброжелателност. Това означава, че можете да споделите абсолютно всичко, без страх и срам. Той няма да ви съди и ще спази точната дистанция, която му позволява едновременно да ви бъде достатъчно близък, но и да има по-цялостен поглед на нещата. Независимо от характера на споделеното, той винаги ще бъде доброжелателно настроен. Той има много информация и е отработил собствените си проблеми, за да няма проекция и да избегне максимално пречупването през собствената си призма. Той няма да ви дава съвети, а ще дълбае заедно с вас и ще ви помогне сам да намерите път.


Предимства и недостатъци на терапията он-лайн

В последните години навлезе и се развива все повече психотерапията он-лайн. Тя има няколко основни недостатъка. Трудноприложима е при деца и зависи от възрастта и характера на трудностите. Някои техники не могат да се прилагат он-лайн (повечето специализирани тестове са неприложими, много от инструментите също). Езикът на тялото, изражението на лицето, начинът на личносттта да бъде в стаята, до голяма степен не се усещат он-лайн и това затруднява клиничния усет и намалява финеса му.


Интересът на он-лайн терапията е, че струва по-малко. Сеансите не изискват път с кола или градски транспорт и могат да се водят от всяка точка на света, в удобно време и в удобна обстановка. Особено за майки с малки деца, това е много голямо предимство.


Всеки, който има нужда и намерение да се консултира с някого он-лайн, трябва да обмисли добре предимствата и недостатъците, и да реши за себе си, дали този начин на работа му се струва подходящ.


Накрая…

се надявам, че съм повдигнала поне малко мистерията, която обгръща работата на психолога-психотерапевт и съм внесла малко яснота за някои въпроси, които вълнуват много от околните ми. Ако искате да знаете нещо повече или нещо различно, споделете го. Винаги съм готова да чуя различни от моето виждания и да обсъдя други гледни точки. Благодаря ви.



*професионалната тайна може да бъде нарушена в случай на заплаха за живота на консултиращия или околните

66 преглеждания
  • Noir LinkedIn Icône

© 2017 by Ekaterina Mancinelli, Psychologue.