Търсене
  • Екатерина

Как си избираме партньор, 1-ва част или социология и физика на любовта

Уредените между семействата бракове, които преди са карали цели поколения да прекарват живота си заедно, лишени от блаженството на любовната тръпка, вече са в миналото. Днес сме напълно свободни да следваме сърцето си, да изберем сами, да се влюбим страстно в когото пожелаем.

Но дали е така?


Всъщност реалността е съвсем практична: всеки не се жени за всеки, защото всеки не общува с всеки.

Една интересна таблица показва как в любовта от пръв поглед, този поглед върви диагонално.


Хоризонтално са изредени различни видове професии на бащата на жената. Вертикално - професията на бащата на мъжа. Ясно се вижда, че най-често дъщерята на обущаря се омъжва за сина на обущар. Този феномен се нарича хомогамия (да се обвържеш със сроден статут). Той сработва също и от гледна точка на религия, политически възгледи, възраст и културно обркъжение. Започва да звучи логично, нали? Смята се, че социалната хомогамия е залог за устойчивост на брака (но това не е доказано).


Тази таблица обаче е от 1984г. С напредването на XXв. жените стават все по-независими, представите се променят. Политическият контекст в света също и хората пътуват все повече. Мисленето става все по-разкрепостено. Тези нови възможности са подкрепени от музиката, филмите, книгите и има все по-голямо смесване на етнос, култура и социално положение. И все пак, изборът на партньор е повлиян от местата, в които се развиваме, възможностите, които имаме и кръга от хора, с които общуваме. Избор има, но има и предварителен подбор. Първият поглед в любовта не пада върху когото и да е. Това важи най-вече за хетеросексуалните двойки, защото за хомосексуалните, все още не се знае как става подборът.



Ако през 50те години двойките са се запознавали по съседски, по балове или в приятелския кръг на семейството, от 2000г насам, интернет се превръща във важен сватовник. Запознанствата в интернет са различни от традиционните. Те не се случват в същата среда, всеки показва от себе си това, което прецени. По-малко са опасенията от социалната оценка на другия, по-лесно се приема поведението на другия.


Това ново средство за намиране на партньор е особено благоприятно за хомосексуалните. Огромна пречка за тях е прикриването и те често са изолирани от потенциални партньори. Това важи още повече за тези от тях, които са от малък град или от селски район. Те са почти осъдени да живеят в самота. Интернет им дава възможност да намерят сродна душа, понякога дори преди да разкрият ориентацията си пред останалите.


Интернет запознанствата вече нямат нужда от сайтове. Те стават през апликации за смарт и таблет, и това, разбира се, носи със себе си и икономически интереси, които допълват психологичната и социална страна на избора на партньор.


Да, оказва се, както някои са подозирали, че любовта е сложно нещо и дори да не го съзнаваме или да не ни се иска да го признаем, свободата на избор не е неограничена. И това е само част от механизмите, на които се подчинява тя. Следващия път ще поговорим за химията и психологията на любовта.






133 преглеждания
  • Noir LinkedIn Icône

© 2017 by Ekaterina Mancinelli, Psychologue.