Какво точно означава « да бъдеш във връзка » днес е много по-трудно да се каже, отколкото в миналото. За да бъде във връзка, трябва ли двойката да има брак? Или да живеят заедно е достатъчно? Или пък може да не живеят заедно, но правят секс ? Когато правят секс, всеки единствен ли е за другия или го прави и с други партньори? Има и двойки, които се виждат редовно, правят секс, но не смятат, че са във връзка помежду си. Някои смятат, че имат партньор, когато живеят заедно. Други смятат, че са двойка, дори и да са в отделни жилища.
Да бъдеш във връзка с някой друг не е лесно. При някои двойки има разлики в културата, възпитанието, ритъма на ежедневния живот, идеите как да се разпределят домакинската работа и парите, по какъв начин се овладява евентуален конфликт.
Хармонията в една връзка не става от само себе си. Тя може да носи ограничаване на личната свобода, досада, скука, разочарование, да бъде пречка в стремежите… Връзката изисква добра комуникация между партньорите, работа върху себе си, върху другия, върху двойката, способности за компромис и т.н
В стабилните двойки обаче се наблюдава по-ниска смъртност, по-висока продължителност на живота, по-малко чувство на самота, по-ниска тревожност, по-малко здравословни и психологични проблеми, по-голямо чувство за щастие. Връзката осигурява подкрепа, интимност, общи проекти, друга гледна точка при взимането на решения и изобщо, облекчение в домашните задължения, възможност за създаване на деца.
История на връзката и брака в Европа
Любовта, такава каквато я познаваме днес, не винаги е съществувала.
До XII век, отношенията между мъжа и жената са напълно неопределени. Тогава Католическата Църква решава да въведе ред и установява брака като институция, която определя мястото на двойката и сексуалността. Сексът става законен в рамките на брака и е средство за възпроизвеждане.
Създаването на брака донася ограничение в сексуалния живот. Всичко извън брака е грях. Бракът се създава в името на Бога и любовта в двойката е видяна по-скоро като духовна, отколкото като телесна.
Между XII век и XIV век, се виждат наченките на любовната връзка между мъж и жена. Тази любов е многократно възпята в средновековната литература и понеже бракът не е по избор, любовта не може да съществува между съпруг и съпруга. Тя е възвишена, сдържана и прелюбодейна. Често дамата е с по-високо социално положение и е обожавана от рицар, на който тя поставя различни изпитания, награждавайки го със скромна целувка, позволение да я види без дрехи или една нощ с нея, без съпругът да е в течение. Ако рицарят я обича истински, той не я докосва, а целомъдрието е запазено, като Тристан и Изолда, Ланселот и Гуинивир.
В края на XIV век, бракът вече е установена институция. Изневярата е видяна като тежък грях и тази идея се е запазила и до наши дни. Бракът е посветен на Бога, а не на плътските удоволствия и любовта е чувство, което е премерено дори и след това, и бракът не почива на него. Любовта не е причина за брак.
От XVIII век нататък, измежду духовната любов и плътските удоволствия, постепенно се ражда романтичната любов, която включва чувства и постепенно започва да влияе на избора на партньор, въпреки че уредените браковете все още преобладават.
Днес уредените бракове са редки, отношенията мъж-жена почиват все повече на любовта, но и любовта е тази, която ги прави нестабилни. В днешни дни, да не обичаш някого повече е достатъчна причина за раздяла, което не е било така в миналото, когато бракът не се е основавал на любов. Медиите, литература и киното възпяват Любовта. Все повече живеем с идеята, че в живота на човека има повече от една любови. Уредените бракове все още съществуват, но най-вече във високите класи на обществото.
Тази еволюция в нравите е тенденция, която не е твърдо правило, но влияе върху начина, по който възприемаме брака и любовта.
През XX и XXI век, учените правят все повече изследвания и се опитват да разберат как става свободният избор на партньор, когато той не е уреден или наложен. Какво са открили за момента, ще ви разкажа следващия път.
Σχόλια