Днес ще ви представя последните родителски стратегии от програмата The Incredible Years, (www.incredibleyears.com), на Каролин Уебстър-Стратън от Washington University. За разлика от играта, похвалите и поставянето на граници, които са част от ежедневието, към тези стратегии се прибягва в изключителни случаи, когато детето се държи наистина зле, сега и в момента, и те трябва да бъдат използвани възможно най-пестеливо.
Една от естествените реакции на родителите при критична ситуация е да се опитат да отвлекат вниманието на детето и да го разсеят. Това често дава резултат и поредната криза се разминава на косъм. Разбира се, разумните съвременни родители, често говорят с детето си. Те обясняват различните ситуации и аргументират действията си, за да може то да разбере какво се случва в света около него, как и защо е така. При някои "трудни" деца обаче все пак се стига до ситуации, в които детето просто прекалява и въпреки всички положени усилия, старанията и вниманието на родителите, непоносимото поведение е факт. Какво да правим, когато се стигне дотам?
Игнориране
Една от успешните стратегии е игнорирането, чрез което се избягва ескалацията, при която родители и дете се изнервят все повече и повече, и напрежението расте. "Награждаването" на лошото поведение с внимание, било то и негативно, е избегнато, а детето постепенно се научава на самоконтрол. Ако детето ни предизвиква и конфликтът ескалира, да го игнорираме означава да блокираме противопоставянето. Не детето решава нещата, а ние, така че го игнорираме.
Как да игнорираме?
прекратете всякакъв контакт с детето - не му говорете и не го поглеждайте
веднага щом нежеланото поведение бъде прекратено, дайте на детето положително си внимание - усмивка, мила дума, спокоен свързан с ежедневието коментар, който не засяга случилото се.
Тази стратегия има два основни недостатъка. В първия момент, лошото поведение се засилва, защото детето всячески се старае да привлече вниманието към себе си. Това прави ситуацията като цяло, много трудно поносима за родителите. Освен това,
някои поведения не могат да бъдат игнорирани. Кое е допустимо, всеки родител или родителска двойка, решават за себе си. Разбира се, има общоприето недопустими поведения: насилие, унищожаване на предмети или поставяне в опасност. Те не могат и не бива да бъдат игнорирани.
Посочване на последствията
Когато родителят ясно посочи на детето какви са последствията от неговото поведение, той му дава свобода на избор да поправи държанието си или да понесе последствията от него. Това е особено ефикасно при по-големите деца, но постепенното научаване на връзката поведение-резултат, се изгражда от по-ранна възраст, на принципа проба-грешка.
Посочете кратко и ясно на детето връзката между нежеланото поведение и последствията от него: « Ако рисуваш по масата, ще ти взема боите », « Ако не отидеш да се измиеш, няма да ти дам вечеря », « Ако караш по улицата, ще ти спра колелото за една седмица ». Последното е подходящо за по-големи деца, защото една седмица е дълъг период от време, а малките нямат изградена представа за времето и не осъзнават смисъла на чутото.
От изключителна важност е това да не са напразни предупреждения и да не се повтарят твърде често. Посочването на последствията се използва разумно, в конкретна ситуация и най-вече резултатът от действията не се опрощава или отлага във времето, превръщайки се в празна заплаха какво ще се случи следващия път. Това само отнема от ефикасността на техниката, без да има никакъв реален ефект, приучавайки детето, че може да прави, каквото пожелае и да се измъкне безнаказано, защото очевидно нищо не се случва.
То ясно трябва да разбере връзката между държанието си и резултата от него. Това изгражда в него чувство за отговорност за собственото си поведение и самоконтрол.
Последствията трябва да бъдат ограничени. Когато последиците продължават твърде дълго или когато се случват твърде често, те дават все по-малък резултат. Получава се привикване - интензитетът на това, което изпитва детето намалява и ефикасността се губи.
Временно отстраняване (Time-out)
Идеята на временното отстраняване не е детето да бъде наказано, а да се избегне ескалацията на напрежението. Това е възможност и начин за успокоение и авторегулация, както за детето, така и за родителите.
Как да сложим детето насаме
Отделяме го да седне на столче или на място, където няма нищо интересно, което да може да го разсее (телевизор, друг екран или прозорец, който гледа към улицата). Избягването на дразнителите му дава възможност да се успокои без външна помощ. По възможност мястото за усамотяване да не е стаята, която трябва да бъде място за игра и за спокоен сън. По-добре е това да стане в коридора или просто в ъгъл на дневната, в която са родителите, за да не се чувства изоставено то, но с гръб към тях. Изчакайте една минута за по-малките или две за по-големите, след като детето се е успокоило напълно, за да сте пак заедно.
От изключително значение е начинът, по който ще подходите след това. Често детето идва при вас, за да го прегърнете и утешите. Не започвайте отново с порицанията и упреците или да се държите враждебно с него. Емоциите на възрастните често са по-дълготрайни от тези на децата и е много вероятно, след като детето се е упокоило, вие самите все още да сте му ядосани. Много важно е да направите усилие и да се държите добре с него, слагайки край на цялата неприятна ситуация. Преглътнете и преминете на нещо положително, за да се поправят отношенията межу вас.
Ако детето е особено упорито и твърдо решено да държи на своето, може да стане и десет пъти от столчето за размисъл. Не отстъпвайте. Непременно дръжте своята страна и доведете започнатото докрай, за да избегнете обратен ефект.
Ето и две връзки към независими статии по темата, които ми допаднаха. Те разбира се не са единствените:
Личен коментар по техниката за временно отстраняване
Като родител и професионалист, лично аз имам някои предубеждения към този последен метод. Затова си позволявам да добавя няколко забележки, извън самата програма.
Тази техника е напълно отречена от последователите на позитивното възпитание. Тя е неприемлива и за привържениците на теорията за привързаността (прикачам английската версия, защото в нея има повече детайли). За мен самата също поставя някои въпроси и ме изпълва с противоречиви чувства. Питам се, не кара ли това детето да се чувства изоставено в стресов момент? После си казвам, че последващото положително внимание, което му се отдава, придружено с гушкане и преминаване към приятни занимания заедно, оставяйки случилото се зад гърба си, му показват, че то не е изоставено, а просто не може да се държи както си поиска.
Питам се също, по какъв начин детето се саморегулира, като се вземе предвид, че в ситуация с такова голямо напрежение, мозъкът отделя хормони на стрес и за да се сложи край на това е нужно отделянето на окситоцин, който се произвежда при гушкане и топла, успокояваща, физическа близост. После си казвам, че в живота и не само когато вече е възрастен, но веднага щом започне общуването с по-разширена от семейството група, детето неминуемо ще се сблъсква с критични, стресови, вбесяващи ситуации и ще му бъде от голяма полза да има тренинг да се справя само. Изглежда ми и че това го подготвя също за факта, че невинаги можем да правим каквото пожелаем. Че има определен ред, който трябва да се спазва и при някои деца, в някои определени ситуации, до това разбиране много трудно се стига със спокойно изложени, детайлни и положителни аргументи.
Личното ми мнение в момента, относно този метод е, че към него трябва да се прибягва само в много краен случай. При деца, които се държат зле, но нямат истинско проблемно поведение, той е по-скоро за избяване. А когато се стигне до много критична ситуация и родителят усеща, че е стигнал до ръба и ще изпусне напълно нервите си, по-добре е детето да бъде остранено за упокояване на него и на самият родител, както казва програмата, отколкото да се стигне до крещене или до физическо посегателство от гняв и безсилие. Мисля, че просто трябва да бъдем разумни и да имаме тази техника в джоба си, като тайно оръжие, без непременно да я използваме.
В заключение
Ефикасността на програмата The Incredible Years, (www.incredibleyears.com) е изследвана в мета-анализ* на Menting, Orobio de Castro, Matthys, 2013 . Тя е разгледана от 173 научни статии и в обобщенията се вижда, че следването й води до увеличаване на про-социалното поведение на децата, намаляване на агресивното поведение, предизвикването на родителите и провокациите. Между другото, чрез нея се увеличават увереността на родителите и техните възпитателни способности. Подобрява се комуникацията дете-родител, намаляват насилственото или унизяващо поведение от страна на родителите и тези промени, за 2/3 от децата, все още се наблюдават 3 години след приключване на програмата.
Това не е система основана на модела на "добрия родител", а програма с научно доказан ефект. Целта е подобряване на отношенията между деца и родители, като на родителите се предложени различни възможности и вниманието не е насочено към самия проблем, а към разрешаването му, упражнявайки социалните умения.
Не забравяйте, че тя е разработена в помощ на родители на деца с истинско проблемно и анти-социално поведение. Обучението в нея става в групови занимания, придружени с много упражнения. Реших да ви я представя тук като обща информация, която си струва да се знае и някои от техниките могат да бъдат използвани за подобряване на "обикновеното" лошо държание, към което понякога са склонни нашите деца. И разбира се, няма методи успешни 100%. Пробвайте и вижте, кое и как сработва за вас и вашето дете, като винаги имате наум, че към последните техники трябва да се подхожда много внимателно и най-вече да се използват с голяма пестеливост.
Ако някой реши да сподели мнение или опит, тук или при личен конакт с мен, ще ми бъде много интересно да обменим впечатления или просто да обсъдим. Успех !
*мета-анализ - анализ и обощение на разултатите на голям брой научни статии по дадена тема.
Opmerkingen