Една част от работата на психолога с деца без психични отклонения, се състои в подкрепа на родителите при различни трудни ситуаци и помощ да се справят с тях.
Съществуват много различни методики по темата (The Oregon Model, Les 3P's, PCIT). В последното обучение по семейни терапии, ни запознаха по-подробно с пограмата The Incredible Years (www.incredibleyears.com), разработена от Каролин Уебстър-Стратън, Washington University. Тази програма е в подкрепа на родителите на деца с проблемно поведение, което в по-меката си форма е просто държанието на непослушните деца. В основата й са теориите на Патерсън, Прохаска Ди Клементе, Скинър, Бандура.
Макар, че тя е предвидена като групова подготовка на родителите, в няколко сеанса, провеждана от обучени специалисти и придружена от много практични упражнение, мисля, че на много от вас ще е полезно и интересно да се запознаят с методиките на тази програма и да пробват вкъщи някои от тях.
Защо детето се държи зле? Лошото държание може да бъде начин за детето да провери дали родителите ще го обичат въпреки всичко. То е и начин за утвърждаване на себе си и своето мнение, изследване на собствената си власт и осъзнаване, че то е отделна самостоятелна личност, която има свои желания и свое виждане върху нещата. Постепенно в взаимоотношенията с другите, детето се научава, кое е приемливо и кое не, променя поведението си в зависимост от реакциите с които се сблъсква и подражава на жестовете, и поведението на хората около себе си.
Лошото поведение понякога надхвърля това утвърждаване и става истинско изпитание за родителите. Как да преодолеем най-ефикасно тази трудност?
Играта
Най-лесната техника, която стои в основата на промяната на поведението, е играта. Тя е начин да се говори за дисциплина по съвсем лек и естествен начин. Играта развива уменията за спазване на правилата, самостоятелността, доверието в себе си, уважението към другите и умението да се съдейства с тях.
Обикновено вкъщи, когато детето си играе спокойно и само, ние просто го оставяме на мира и се наслаждаваме на тези минути. Иначе казано, не му обръщаме внимание. Затова пък, ако брат му или сестра му се държат зле или вдигат твърде много шум, вниманието ни веднага се насочва нататък и започваме да им правим забележка, и да се занимаваме с тях.
Трудовете на Патерсън (Gerald R. Patterson) показват, че детето има огромна нужда от внимание. И ако тази нужда не е задоволена с положително внимание, то за него е по-добре да получи негативно внимание, отколкото никакво.
Това може да се илюстрира със следната ситуация:
Отчаян баща споделя: "Иво ме дразни толкова много, че нито той, нито аз искаме да играем заедно!" Какво се случва?
Иво дразни баща си. Бащата е ядосан и му се кара.
Иво понася това и никой не иска да играе с другия.
Но Иво все пак се нуждае от внимание.
Иво дразни баща си.
Ако положително внимание внимание е повече от отрицателното, нуждите на детето са задоволени и то няма нужда да предизвиква възрастния. В какво се изразява положителното внимание? Няколко начина да обърнем внимание на детето са
да го окуражим
да му показваме любовта и симпатията си
да разговаряме с него
да го изслушваме, дори това, което да ни разказва да не е особено интересно за нас и телефонът ни да ни зове неудържимо
да го поздравим за нещо, добре свършено
да го подкрепим, когато има някакъв проблем
и разбира се, да играем с него.
Играта е особено важна за родителите на много трудни деца, които често споделят: "Той ме изтощава, не може да стои на едно място" или "Тя ме подлудява, непоносима е". При тях има огромен стрес свързан с играта или по-скоро с отношенията между тях и детето.
За да се прекъсне порочния кръг, в който са заключени Иво и баща му, добра техника е да се следи за някой положителен момент вкъщи, за да се влезе в игра с детето. Непременно я опитайте и положете усилия да играете най-малко 15мин всеки ден. В началото ще бъде по-трудно да се прекъсне играта, за да се върнете към ежедневните си задължения и детето ще протестира по-бурно. Колкото повече "касичката" му за положително внимание се напълва, толкова по-лесно ще става за него да се лиши от вас и да премине към самостоятелна игра (погледнете пак начините за обръщане на положително внимание). Скоро ще забележите, че лошото поведение намалява. А с играта идват и желанието, и удоволствието от нея, които могат да ви изненадат.
Някои родители просто не знаят как да играят с децата си. Често, техните родители въобще не са играли с тях. Ето как да играем с детето, поне 15мин всеки ден:
заставаме на нивото на детето
оставяме го да води играта, а ние само го следваме
въздържаме нуждата си да му помагаме твърде много или да го окуражаваме твърде активно да се справи с проблема
предпочитаме игри, в които правим "наужким"
не задаваме въпроси, а правим по-скоро описателни коментари на това, което прави детето: "А-а, машинистът се качва на влакчето.", "Значи куклата яде супа."
насърчаваме добрите му идеи
избягваме игрите с твърде много комуникация
Не забравяйте: чрез играта това, към което се стремим, не е самата игра, а задоволяване на нуждата от внимание на детето и разработване на съдействието с него и сътрудничеството между вас. Следващия път ще поговорим за похвалите.