Това съм аз. И на двете рисунки, подарък от по- голямата ми дъщеря. Е, нямам пижама “Dream big”, хрема също нямам, но всичко останало е съвсем точно.
Така ли изглежда всеки от нас в очите на децата си, ако ходи на работа, не забравя партньора си, подкрепя приятелите си, когато имат нужда от него, старае се къщата да е подредена, да има изпрани дрехи, нещо сготвено, учениците да са си написали домашните и още, и още неща от безкрайния списък, но най- много иска да е добър родител? Как биха ни нарисували като някой, който те искат да бъдат един ден?
Да си родител, за повечето от нас означава да напътстваш добре децата си, да ги научиш да си мият ръцете и зъбите, да казват « Добър ден » и « Благодаря », да се спират на светофара и всичко, което би им помогнало да оцелеят в този свят и да станат почтени и уважавани възрастни.
Но… носи ли ни все още удоволствие родителството? Дали не ставаме като на втората рисунка, изморени, угрижени, наставляващи и скучни?
За да бъдем добър пример за подражание, възрастен като когото всяко дете би искало да бъде, е хубаво да намерим равновесието между грижата за тях и грижата за себе си. Забързани в стремежа да бъдем родители, често жертваме собствените си мигове за радост и удоволствия, в името на всички задължения, които ни зоват. А най-важното е да отделим време да се погрижим за нас самите, за да имаме сили и да сме способни да се грижим после добре и за тях.
Образът на възрастния трябва да кара децата да мечтаят. Детството е нетрайно и свършва бързо, но годините на възрастен са дълги. Нашата цел не е само да ги направим щастливи 4 годишни, а да ги направим щастливи възрастни. Да се оплакваме, събирайки трохи, всяка вечер, едва ли предизвиква голямо желание да бъдат като нас.
Да си прекарваш хубаво С и БЕЗ децата е от изключителна важност. Те трябва да ни виждат да се смеем и да се наслаждаваме на живота - кафе в леглото, чаша вино на балкона, импровизирана вечеря с приятели… (това са моите дребни наслади, чувствайте се свободни да изберете това, което ви допада), да ни рисуват красиви, радостни и спокойни, като на първата рисунка и да запазят този спомен. Време за себе си, което ни носи удоволствие и ни прави щастливи е истинска инвестиция в бъдещето на нашите деца. Разхвърляна къща, малко чорапи на ляво и дясно и пица за вечеря, взета от кварталната пицария, са напълно поносими отвреме-навреме. Те вървят ръка за ръка с по- добро настроение вкъщи и усмихнати възрастни, доволни от живота. Точно такъв би искал да бъде всеки.
Не е лесно. Възпитанието ни, примерът на родителите ни и съседката, която е с четири деца, но се справя безупречно с домакинството и отглеждането им, са силен мотив за постоянно напрежение. Но между храните Био, частните уроци и емпатичното възпитание, един хубав смях е чудесен лек за тревогите и съмненията ни от седмицата!
Отделяйте време за себе си! Наслаждавайте се! Забавлявайте се! Правете всичко възможно за да се чувствате щастливи! Това не е егоизъм. Това е грижа за децата.
Copyright: Светомира Филчева