Ето една бърза идея за майките, привърженички на метода Монтесори, а защо не и за всички.
Често се намираме с куп моливи от различни комплекти, половината от които са изгубени. Чудесна идея е да ги групираме по цветове. Това привлича вниманието на децата към многото съществуващи нюанси на един и същи цвят. Съдовете, в които да подредите моливите, могат да бъдат хартиени цветни чашки или бели такива, с цветна лентичка около тях. В случая съм използвала керамични бурканчета от кисело мляко, просто защото в страната, в която живея, се намират такива.
Такава подредба ви дава възможност и да обсъждате с детето: този молив например, към червените ли спада или към кафявите ? А защо ? Каква е разликата между него и другите червени моливи ? А това жълто, светло ли е или тъмно ? Топло или студено ? Това не само развива и обогатява речника на детето, но го подтиква към размисъл върху нюансите и собствена преценка. Взимането на решение, колкото и просто да е то, винаги подобрява увереността в себе си.
Ако имате финансовата възможност, осигурете си различни типове качествена хартия за различните техники. Има значение дали с акварелните бои ще се рисува върху листове за принтер А4 или върху истинска релефна, акварелна хартия. Резултатът е различен, дори и да става въпрос за хаотични следи от четката на 3 годишно дете. Цветовете са по-ярки, хартията не се набръчква от водата, следата е различна. Тези, прости на пръв поглед, разлики развиват финеса на възприятията на детето от ранна възраст дори и в простите ежедневни занимания, каквото за едно дете е рисуването.
Опитайте се да осигурите също най-доброто качество бои, които можете да си позволите. Както с хартията, резултатът не е същият. Интензитетът на цвета, плътността или прозрачността му, нанасянето му спрямо различния натиск на ръката зависят от качеството на боите. Без да сме истински художници, сравнявайки с неопитно око полученото, разликата е очевидна и тези малки, и на пръв поглед незначителни детайли днес, са инвестиция във вкуса и усета на детето утре.
