Antigone XXI
Още като деца, жените усвояват нормите на патриархалното общество. Те се научават да отговарят на очакванята за тях сега и в бъдеще: да бъдат нежни, внимателни, отворени към другите, да съчувстват, да се грижат за другите « като майка », да се грижат за външния си вид и той да отговаря на идеалите са красота, които са на дневен ред в момента.
Спомням си първия път, когато като малка, си дадох сметка, че тялото ми е не отговаря напълно на изискванията. Не знам дали наистина бях дебела. Бях просто едно малко момиченце с пълни бузки, което обичаше да се наслаждава на живота с апетит.
Спомням си за първия път, когато изпитах срам от тялото си.
Не бях на повече от осем години, когато медицинската сестра в кабинета в училище посочи с пръст едно леко покачване в графиката за телесно тегло в картона ми и забелязах, че съм малко по-пълна от другите деца в класа. Не бях на повече от осем години, а излъгах с няколко килограма, когато една приятелка ме попита колко тежа, за да сравни килограмите си с моите. Спомням си, как си дадох сметка, че бедрата ми са по-големи от тези на съседката ми по чин, когато седим една до друга, в рейса на училищната екскурзия. Спомням си, че нейните не се докосваха, за разлика от моите. Спомням си странното чувство на срам, което изпълни тялото ми. Срам, на осем години, че тялото ми за няколко сантиметра, не влиза в матрицата на западния свят за женско тяло.
Днес потръпвам, когато се сетя за това чувство на срам. Как можех, толкова малка, да се срамувам от тялото си -това тяло, благодарение на което се катерех по дърветата, скачах в локвите и карах колело из целия квартал ? Как може да караме децата да усещат, че не отговарят на изискванията, да не обичат бедрата си, корема си, ръцете си ? Как може да пробуждаме толкова рано в жените манията свързана с външния им вид, омразата към няколкото сантиметра плът, идеята, че цената им, стойността им се определят изцяло от обиколката на талията им ?
Страхувам се за момиченцата, които се раждат и израстват около мен. Бих искала те никога да не изпитат този срам, да бъдат свободни да имат телата, които желаят, да бъдат това, което поискат. Бих искала да кажа на момиченцето, което бях, с блестящи очи и хитра усмивка, че бедрата му са прекрасни, че никога цената му няма да бъде изписана на екрана на кантара.
Бих искала да й кажа, че може да бъде всичко, което пожелае, да бъде силна, вдъхновяваща, с мечтите си и страстите си, с недостатъците си и нсполуките си, че нито коремът й, нито космите й, нито гънките на кожата й определят коя е тя.
Бих искала да й кажа, че никога, никой не би могъл да й попречи да се превърне в прекрасна, уникална жена.
Жена, която е силна, свободна и независима.