В предишната си статия започнах представянето на програмата The Incredible Years (www.incredibleyears.com), разработена от Каролин Уебстър-Стратън, Washington University, в подкрепа на родителите с непослушни деца. В основата й стоят четири различни техники за подобряване на поведението, първата от които е играта. Какъв е смъсълът да играем с детето, каква е ползата от това и как точно да го правим, можете да видите тук.
Днес ще говорим за следващата техника за справяне с непослушните деца, а именно похвалата.
Похвалата
Много родители изпитват трудност да хвалят децата си. Някои от тях просто не знаят как и често самите те не са получавали комплименти от родителите си. Други имат твърде високи изисквания към децата си и пазят похвалите само за поведение, което напълно и изцяло отговаря на очакванията им. Трети се питат, защо трябва да хвалят детето за нещо, което то просто е длъжно да направи. Не е лесно и да се абстрахираме от последната беля.
Похвалата, като техника за справяне с проблемно поведение, е основана на трудовете на Б. Ф. Скинър и Алберт Бандура.
Скинър твърди, че човешкото поведение е предвидимо и подлежи на контрол. Според него, най-добрият начин да накараш някой да повтори дадено поведение е положителното затвърждаване. Индивидът, съзнателно или не, е програмиран да избира действия, които са в негов интерес. Приучаването към дадено поведение е свързано с последствията от него. Ако направим комплимент на детето, когато то направи нещо, което ни допада, поощряваме повтарянето на това поведение. Насърчаването на детето и комплиментите към него, засилват вярата му в собствените си възможности и повишават самочувствието. Какво по-добро бихме могли да искаме за детето си?
Бандура говори за социално приучаване (1969, 1977г.) Името на Бандура, се свързва с интересен експеримент, който става един от най-известните в психологията - опитът с куклата Бобо.
Социалното приучаване е вид усвояване на различни поведения, чрез наблюдение и имитация на държанието на връстниците и особено на лидерът на групата. Ние като възрастни, когато попаднем в чужда среда, съвсем съзнателно наблюдаваме как се държат другите и приемаме същото поведение. Освен примерът на връстниците, децата имитират държанието (добро или лошо) и на останалите от тяхното обкръжение, особено на хората, на които те се възхищават и които са важни за тях. Това насочва вниманието към нашето собствено поведение. Насърчаването и похвалите подпомагат усвояването на добри социални умения и повишават тенденцията да се правят комплименти на другите около нас. Одобрението е още по-ефикасно, когато е направено пред други хора. Кой от нас не се е почувствал поласкан, да чуе от мениджъра си колко добре се справя с работата и особено, ако това става пред колегите. Ласкавите отзиви мотивират полагането на още по-големи усилия да се направи очакваното.
Изследванията върху ефекта на похвалите при хиперактивните деца, показват, че те са по-чувствителни към непосредственото възнаграждаване на дадено поведение, отколкото, ако то е отложено във времето, дори когато мигновената награда е по-малка, а по-късната - по-голяма (Sheres 2010; Sonuga-Barke 2010; Demurie 2012). Те са и по-чувствителни към одобрението при добро поведение, отколкото към наказанието при лошо такова (Masunami 2009; Luman 2005). Окуражаването им влияе по-силно, отколкото на деца без хиперактивност (Luman 2012; Fasc 2015).
Kак да хвалим ефикасно
Бъдете точни в комплиментите - "Много ми харесва рисунката ти" vs "Много добре си подбрал цветовете на дрехите му"
Покажете ентусиазъм, без да преигравате
Не съчетвайте похвалата с критика или сарказъм - "Супер си изчистил стаята си, жалко, че не е така всеки ден"
Похвалете веднага след действието
Похвалете пред други хора
Не се страхувайте, че похвалите ще разглезят детето
Не пазете похвалите само за идеално поведение, а ги давайте винаги, когато нещо ви допадне
Техника на спестяването на жетони
Полезен инструмент за заучавания, които се постигат трудно е "спестяването на жетони". То е също и начин похвалите да бъдат формализирани, да бъдат облечени в конкретна форма, допълвайки моралното задоволство от одобрението.
Техниката се състои в следното: уточнете какво конкретно се очаква от детето (да се облича сама сутрин, да си подрежда обувките, да си прибира количките след игра). Направете табло и всеки път, когато детето изпълни очакваното, залепете стикер или сложете бележка с молив. Определете наградите, които ще получи детето, ако спази исканото от него. Например, за всеки 5 стикера, получава сладолед. За всеки 20 стикера, кино и сладкарница. Много важно е, таблото да бъде само в положителна форма, за да се обърне специално внимание на положителното поведение и то да бъде подчертано, а отрицателното да се игнорира и постепенно да отпадне.
И така, колкото по-щедри сте на похвали, толкова по-добро поведение ще пожънете. А за да знаят децата точно какво се изисква от тях, те имат нужда от ясни граници и точни правила, за които ще говорим следващия път.