Търсене
  • Екатерина

Научните изследвания показват…

Много често в различните медии, новините се облягат на различни научни изследвания, които « доказват » едно или друго.

За повечето от нас обаче не е ясно какво всъщност означава « научно изследване ». Какво и как доказва то? Как да го четем и разберем, как да си направим изводи от него? Изразът често представлява някаква неясна висша институция, на която трябва да се доверим сляпо, щом тя така е « доказала ».


В тази статия бих искала да внеса малко светлина относно механиката на научните излседвания, с цел да събудя критичното мислене и да подтикна всеки сам да прецени доколко може да се осланя на прочетенето.


Какво е науката?

Науката не е догма (принцип, който се възприема безрезервно за абсолютна истина и се прилага без промяна, без съобразяване с конкретната обстановка).


Науката е съвкупност от знания, които се основават на нарочно и методично изследване на реалността (експеримент). Тези знания позволяват да се направят общи изводи за нещата и съответно да се направят предвиждания.


Има неща, които не могат да се изследват експериментално. Съществува ли Едиповия комплекс? Какво ни кара на вярваме, че той съществува? Какво ни кара да вярваме, че той НЕ същестува? Можем, чрез наблюдение на нещата, да предполагаме дали той съществува или не, но няма как да го докажем експериментално.


Как се прави научно изследване? (схематично)

Експериментът (опит; научно изследване) е единственият начин да се направят причинно-следствени връзки. Т.е ако X, то Y.

За да направим експеримент (научно изследване) имаме определена цел. Искаме да докажем нещо - имаме хипотеза. Имаме и участници (контролна група; представителна извадка). Разпределяме участниците в две групи, абсолютно еднакви помежду си по всички параметри (непроменливи величини). Между двете групи има само една-единствена разлика (променлива величина).


Например (схематично):

Искаме да докажем, че мнението на медиите влияе върху взимането на решение (цел и хипотеза).

На две групи съдии, се представя един и същи случай на престъпление (непроменлива величина).

На едната група към описанието на престъплението са приложени цитати от пресата с неутрално звучене - описание на това какво, как и къде се случило.

На втората група съдии, към описанието на престъплението са приложени силно негативни цитати от пресата: « Кошмар в Бургас !! », « Бургаският ужас », « Паника и страх в бургаско », «Ад в Бургас » (променлива величина).

Съдиите, прочели негативните коментари са склонни да дадат по-строго наказание на подсъдимия, от тези прочели неутралните коментари (резултат).

Следователно, мнението на медиите влияе върху вземането на съдебно решение (заключение).



Идеята на експериментът е, че едната-единствена разлика (Ceteris Paribus), която сме въвели между двете иначе еднакви групи е причина за разликата в резултатите, които те показват. В посочения пример, разликата в съдържанието на прочетеното от съдиите е причина за разлика в тежестта на наказанието.

Ако това най-важно правило за една-единствената разлика не е спазено, няма как да се знае на какво точно се дължи резултатът.


Така, че...

Винаги, когато видим дадено заключение (« Учени установиха, че… »), трябва да проверим дали заключението е постигнато по този начин - чрез строго спазен експеримент.

И да проверим:

  • Кой го казва ? (журналист, експерт ?)

  • Каква е целта ?

  • Откъде идва тази информация ?

  • Валидна ли е тя ? (отговаря ли експериментът на изискванията обяснени горе)

Дори твърдението да е направено от учени, то не е непременно вярно, защото често учените от дадена област не са съгласни помежду си и различните екперименти дават различни резултати.


Внимание !

Психологията, както и всички социални науки, е мека наука. Това означава, че не може да се спази най-важното правило на експеримента - двете групи да са абсолютно еднакви помежду си по всички параметри. Дори и да изберем участници с еднаква възраст, доходи, социално положение, професия и т.н характерът, темпераментът, личната история на всеки от тях, остават различни.

Разбира се, психологичните изследвания установяват зависимости, но от тях не може да се извади причинно-следствена връзка.

Например:

« Колкото повече родителите дават избор на децата си в храненето, толкова по-капризни са те. »

Автоматично ни се струва, че колкото повече, толкова по- са причина и следствието от нея. Но зависимостта не означава непременно причинно-следствена връзка.

Същата фраза може да се формулира и така:

« Колкото по-капризни са децата в храненето, толкова повече родителите им дават избор. »


Имайте това наум, следващият път, когато прочетете, че научните изследвания показват.



41 преглеждания
  • Noir LinkedIn Icône

© 2017 by Ekaterina Mancinelli, Psychologue.