40

Преди известно време ми се случи нещо много объркващо. Станах на 40г. Всички сме чували за кризата на 40те. Винаги съм се отнасяла към това с усмивка. Криза ? Аз ?

И ето, че съм там…

Пред мен изведнъж стояха много въпроси. Коя съм всъщност ? Къде съм ? Наистина ли това е средата на живота ми ? Започва слизането надолу… Ужас !! Ами ! Не е възможно, вътре все още се чувствам на 25.

Наистина, овалът на лицето ми леко започва да се променя. Да, кожата ми вече не е толкова свежа и някои чаровни при усмивка гънки, вече са постоянна част от лицето ми. Реално, вече съм доста по-спокойна и нямам бурните реакции, които имах преди. Вече рядко се смея до несвяст, но сигурно не съм в правилната компания. Гледам с философия на някои изказвания и си казвам вътрешно « И аз преди мислех така, но нещата са малко по-различни ». Ентусиазмът ми е отстъпил място на размисъл и преценка. Какви са последствията на това, което ми идва да направя. Има ли смисъл?

Не съм излизала да танцувам бясно до зори от …. не си спомням всъщност откога. Предпочитам вечерите с приятели вкъщи около нещо вкусно или да чета книга в леглото преди лягане. А и зоната ми на удобство постепенно се затваря около 23ч.

Вътре все още се чувствам на 25. Но май не точно… Реално съм различна. И сега какво ? Накъде ? Коя съм всъщност ? Къде съм ?

Доскоро се смеех на жени на средна възраст облечени кокетно като млади момичета с леко пресилен грим и дължина на полата, която не изглежда подходяща за възрастта им. Но всъщност може бе не е толкова лошо. Може би, ако се облека малко по-младежки… Това момче до мен в рейса не е лошо, но чакай, той изглежда роден в годината, в която аз завършвах гимназия. Какво се случва с мен ?

Тези въпроси не ми даваха мира. Въртяха се в главата ми и ме държаха будна нощем. Денем се гледах в огледалото и търсех разликите. А децата ми викаха от салона: « Мамо, мамо, къде си ? Ела за малко. » Имам деца ! Знаех, че някога ще се случи, но изглеждаше толкова далече в бъдещето. А вече не си спомням какво е да не си майка. А искам ли наистина да си спомня ? Всъщност да, но само като спомен. Хубаво ми е сега. Трудно е и е доста натоварващо, но определено не искам да се връщам назад.

И мъж имам. Свърши флиртуването с различни типове и чуденето докъде ще ме доведе това, той ли е подходящият за мен, ще излезе ли нещо от връзката ни. Фойерверките в стомаха и отчаяният плач след тях. Сега ми е добре. Познавам го, познава ме. Обичам го, бавно, спокойно, за дълго. Имам пълна сигурност и спокойствие. Толкова е … отпускащо.

И несигурността за бъдещето, която ме измъчваше преди, вече я няма. Имам всичко, за което съм мечтала, остава само да му се наслаждавам.

И усетих как не искам да се връщам там, в несигурността. Колко приятен и отпускащ е уюта на живота ми. Колко щастлива всъщност се чувствам. Изпълнена, спокойна. Точно така съм искала да бъда и сега го знам. Лицето ми не е същото и това е само началото. Но там е записана историята ми - смеховете, които съм изсмяла, сълзите, които съм изплакала, радостите ми, упорството ми да постигна това, за което съм мечтала. Харесва ми това лице и за първи път съм доволна от тялото си. Харесвам се, цялата. Дрехите, държанието, грима, формата, коя съм, каква съм, как се храня, как се грижа за себе си, как се чувствам. Обичам се. Никога не съм се чувствала по-добре и никога не съм се харесвала повече. В крайна сметка, да съм на 40г. е страхотно. И имам време, време пред себе си, което вече няма да е усилие, а наслада, приключения, възможности, защото знам как.

А вие, как се чувства(х)те на 40г. ?